Футбол

Футболът (от английски: football, от foot, „крак“, и ball, „топка“) е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души със сферична топка. Футболът е най-популярният спорт в света.^[1][2][3]

Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат с тялото или главата си. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с дузпи.

Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година, след създаването на Футболната асоциация, са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация (ФИФА), която е създадена през 1904 година. Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж на четири години.^[4]

Футболът се играе по предварително определени правила, като се използва една сферична топка. Двата отбора, съставени от по единадесет играчи, се опитват да вкарат топката във вратата на противниковия отбор, ограничена от две странични и горна греда, като по този начин отбележат гол. Отборът, отбелязал повече голове в края на мача, е победител, а ако двата отбора имат равен брой голове, мачът е равен. Всеки отбор се води от капитан и има един вратар.

Основното правило е, че играчите, с изключение на вратарите, не могат умишлено да докосват топката с ръце по време на игра, макар че използват ръцете си при възобновяване на играта с тъч. Те обикновено движат топката с долната част на краката си, но могат да използват и други части на тялото, с изключение на ръцете.^[5] По време на игра, всички играчи могат да движат топката в произволна посока и да се движат свободно в игралното поле, но не могат да получават топката в положение на засада.

Обикновено футболистите се стремят да създадат възможности за отбелязване на гол чрез индивидуален контрол върху топката, подаване на топката на съотборник и у̀дари към вратата, която се пази от противниковия вратар. Играчите на другия отбор се опитват да установят контрол върху топката като прехващат подавания или я отнемат от играча, който я владее. Нужно е обаче те да се съобразяват с правилата, които ограничават физическия контакт между противниците. Футболната игра тече непрекъснато, като се спира само когато топката напусне игралното поле или когато бъде спряна от съдията, а след такова прекъсване се възстановява по определен с правилата начин.^[6]

За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник-съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия, който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си, то той бива заместен от резервния.

Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните Китай, Елада и Рим са се играли подобни игри. В Япония още се играе подобна игра, наречена „кемари“. Официално за родина на този спорт се приема Англия, където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината 1863. Първите неофициални общи правила са създадени от университета Кеймбридж през 1846. През 1880 Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с Шотландия, поканва последната заедно с Уелс, Северна Ирландия и местните организации да сформират общ комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват да се включат. Първото общо заседание се състои през 1882. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На 2 март 1888 ръководителят на английския отбор от Бирмингам Астън Вила праща писма до клубовете Блекбърн Роувърс, Болтън Уондърърс, Престън Норт Енд и Уест Бромич Албиън, в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар. Затова той представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Стартът на първенството е на 8 септември 1888. Първият шампион на Англия е Престън Норт Енд, който печели и ФА Къп през същата година, без да допусне нито един гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През 1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През 1898 се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол.

Футболът се играе всеки ден от милиони хора в над 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на популярността му. В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или пък редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или пък просто наблюдават футболните мачове по телевизията, в Интернет или като слушатели по радиото. Медийните права за излъчването на футболни срещи и турнири са едни от основните приходи, с които клубовете се финансират. Котдивоарската гражданска война е приведена до временно примирие, след като националния отбор се класира за финалите на Световното първенство през 2006 година. С противоположен заряд са събитията от 1969 година, когато футболните страсти стават повод за избухването на т.нар. Футболна война между Ел Салвадор и Хондурас.

Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи - един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има старши треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора — постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболистите на терена са :

• Вратар - играчът, който пази на вратата, за да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
• Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на „крилата“ на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
• Полузащитници (още халфове - разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите, и на крила и централни, според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Атакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
• Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) — осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (понякога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са повратливи и скоростни футболисти, които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. На теория таранът най-често отбелязва головете.

Облеклото на футоблистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (калци), предпазни кори и бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см - от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременния футбол не е задължително футболистите, които играят на терена да носят номера от 1 до 11, и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер, който може да бъде използван от футболист, е 99.

Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с целия си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар че не само те, а всеки да може да вкара гол).

Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка противниковият отбор получава възможност един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле (в което вратарят може да играе с ръце), се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - която е пряк удар към вратата от 11 метра.

Един футболен мач продължава минимум 90 минути, разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав, могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител — тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.^[7]

Жълтият и червеният картон са въведени през 1970 г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за сериозно допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. За особено сериозни нарушения понякога съдията отсъжда директен червен картон, който често води със себе си забрана за поява в следващи официални мачове, в зависимост от правилата на съответната футболна федерация. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което уронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения (спъване, хващане на топката с ръка, препречване - играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон.

напусне голлинията на отбраняващия се отбор извън вратата след като последен с нея е играл футболист на този отбор, то противниковият отбор получава правото да изпълни корнер. Изключение се прави, когато топката влезе във вратата и се отбележи гол. Топката се поставя в ъгъла, който е най-близо до мястото, където топката е излязла от игра. Този ъгъл се намира там, където голлинията пресича тъчлинията. Дъгата, която тези две линии сключват, има радиус 1 ярд. При изпълнение на

Корнер (от английски corner, 'ъгъл') се присъжда на противниковия отбор за изкарване на топката от очертанията на собствената врата и чрез него може да се отбележи гол. Корнерът е вид статично положение във футбола. Когато топката напусне голлинията на отбраняващия се отбор извън вратата след като последен с нея е играл футболист на този отбор, то противниковият отбор получава правото да изпълни корнер. Изключение се прави, когато топката влезе във вратата и се отбележи гол. Топката се поставя в ъгъла, който е най-близо до мястото, където топката е излязла от игра. Този ъгъл се намира там, където голлинията пресича тъчлинията. Дъгата, която тези две линии сключват, има радиус 1 ярд. При изпълнение на ъглов удар всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на жълт картон.

Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. От корнер може да се отбележи гол.

Играчът, който изпълнява ъгловия удар, има право само на един досег с топката, след което трябва друг играч да докосне топката. Нарушението на това правило се наказва с непряк свободен удар, а при по-сериозно нарушение — с пряк свободен удар или дузпа.

Тъчът (от английски touch, докосвам, пипам) е футболен термин, който обозначава връщането на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Ако играч на единия отбор изкара топката от терена, друг играч от противниковия отбор трябва да изпълни тъча. Топката се хвърля с две ръце, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. Терминът „тъч“ идва от английското „touch“, което означава „докосване“. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист, голът не се зачита.

Фаулът (от английски foul, нарушение) е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фаул се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилия се играч.

Аут (от английски out, навън) се нарича положение, при което топката е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на игрището, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор.

Гол (от английски goal, цел) се нарича попадението на топката в противниковата врата, но при условие, че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя.

Дузпа (от френски douze pas, дванадесет крачки, на английски: Penalty, наказание) е единадесетметров наказателен удар във футболната игра. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра (12 ярда) от вратата. По време на изпълнението, всички играчи с изключение на изпълнителя трябва да се намират извън наказателното поле. Вратарят трябва да е застанал на голлинията по време на изпълнението на дузпата. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, времето трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. До момента на удара от изпълняващия състезател никой друг играч не трябва да навлиза в наказателното поле. Дузпата се изпълнява след като съдията даде сигнал със съдийската свирка. Дузпата е сложен и все още недостатъчно добре проучен психологически момент в играта.

Автогол е термин във футбола и в други отборни спортове, който означава гол, отбелязан от играч във вратата на своя отбор.

Засадата (на английски: off side, извън страната) представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато е по-близко до голлинията, отколкото топката и предпоследния човек в отбраната на противниковия отбор, и получи пас, даващ му възможност за активно участие в играта. Засада няма, когато:

• Играчът се намира в „своята“ половина на игрището.
• Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи (включително и вратаря).
• Последен (тоест преди него непосредствено) с топката е играл противников играч.
• Топката се получава от пряк удар, или от удар от вратата, или от хвърляне на тъч (през страничната линия), или когато топката е съдийска.
• Когато както подаващият, така и получаващият играчи са зад противниковата защита. Когато трима от противниковите играчи се намират в непосредствена близост до поелия топката (на не повече от 2м)

Засадата се отбелязва от съдията още с подаването на топката (т.е. преди тя да бъде отиграна от играча, който е попаднал в положение на засада).

Свободен удар (на английски: free kick, свободен удар с крак) се нарича вкарването на топката в игра след нарушение на правилата. Най-често се изпълняват в близост до наказателните полета край двете врати, но в отделни случаи могат да се изпълнят и в наказателното поле. Свободните удари биват два типа :

Причините за отсъждане на непряк свободен удар са груба игра, препречване пътя на противников играч, блъскане, удряне и др. Той се изпълнява от мястото на нарушението, за което се дава, освен когато е в наказателното поле на ощетения отбор - в такъв случай се изпълнява, от която и да е точка в половината на игрището, където е маркирано нарушението. Непряк свободен удар може да се изпълни и в наказателното поле на отбора, чийто играч е извършил нарушение (ако вратаря хване топка върната с крак от футболист от неговият отбор и др.) по усмотрение на съдията. В това положение играчите на отбора, извършил нарушение, се нареждат на голлинията на вратата с цел да попречат на директния обстрел.

Пряк свободен удар се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно може да се вкара гол. При изпълнението му противниковите играчи се отдалечават на 9,15 м. (10 ярда*) от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта.

Пас (на английски: pass, подавам на) се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.